Ректорът на Нов български университет (НБУ) проф. Пламен Дойнов представи книгата си „Гласовете на другите. Поезия, драма, критика“ (Mások hangjai. Költészet, dráma, kritika), тази вечер, в столичния унгарски институт „Лист".

Начало на събитието даде директорът на института - Сандра Мишкеди. Представянето на книгата протече под формата на дискусия, в която участваха проф. Михаил Неделчев, унгарският българист и преводач - Дьорд Сонди, литературоведът доц. Морис Фадел и актьорът Милен Миланов.

„Имам огромната чест да приветствам тук проф. Пламен Дойнов, за да дискутираме книгата „Гласовете на другите. Поезия, драма, критика“. Благодарим на и на Дьорд Сонди, който пътува от Будапеща, за да е с нас тази вечер. Той е издал книгата и всъщност това е третата книга на проф. Дойнов, която излиза на унгарски език“, каза Сандра Мишкеди.

„Тази вечер е малко особена, защото тя е едновременно представяне на книга, която няма място за представяне на територията на София в прекия смисъл на нещата, доколкото тя е адресирана към унгарските читатели. Книгата има две посоки. Първата посока, която е свързана с мен, е това, че представя моите българско-унгарски сюжети, които са се появявали периодично през годините, благодарение на Дьорд Сонди, на унгарски език, за унгарската публика. Втората причина е фактът, че Дьорд Сонди е в България. Тъй като той е в България, ние българските литератори, поети, белетристи и изследователи сме жадни за срещи, на които присъства и той. Дьорд Сонди е жив мост между унгарската и българската литературна публичност", каза Пламен Дойнов. Той припомни преводите и заслугите на Дьорд Сонди в българската литература.

„В книгата е включена цяла поредица от стихотворения от книги на Пламен Дойнов. Направен е много прецизен подбор, който ни представя не само унгарските, но и средноевропейските сюжети от първите книги на автора, сред които „София Берлин", „Висящите градини на България", „Балът на тираните" и др. Пламен Дойнов се е ограничил при този подбор, той не натоварва унгарските читатели с реалии, които ще останат неразбираеми", коментира Михаил Неделчев.

Актьорът Милен Миланов разказа историята зад написването на „Гласовете на другите" и останалите пиеси на Пламен Дойнов. „Пламене, пиши драматургия. Ако не искаш да пишеш за себе си, пиши за театъра. Благодаря ти за съратничеството и приятелството", каза Миланов.

„От известно време се чудя каква е връзката между поезия и драма? Защо добрите поети стават драматурзи? Примери за това са Гьоте, Шекспир, Яворов. Мисля, че книгата на Пламен Дойнов ме насочва към някакъв възможен отговор. Съвременната поезия не изгражда и не изразява един самостоен поетически Аз, който се изповядва. Аз-ът никога не е алтер его на автора. В поезията на Пламен Дойнов Аз-ът е точно такъв, по някакъв начин герой. Поезията на Пламен Дойнов винаги има сюжет и е част от някакъв разказ или история. И този разказ неизбежно ни води към драмата", каза доц. Морис Фадел.

На въпрос отправен от Пламен Дойнов към Дьорд Сонди, защо издава книгите му, при очевидния им неуспех, Дьорд Сонди отговори, че издава много такива книги и с това му се носи славата. Освен това, българистът отбеляза, че на 80-годишна възраст се отказва от книгоиздаването.

Край на дискусията сложи Пламен Дойнов, който прочете свои стихотворения, сред които „Сбогуване с несъстоялия се живот", „Отминаване", част от „Балът на тираните", „Унгарски комплекс" и „Джин или изкуството да се поддържа лайнер", от което Дьорд Сонди прочете първата страница.

Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград. Завършва история и културология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор е на книгите с поезия „Вик на мълнии“ (1991), Post festum (1992), „Любовникът и Маестрото“ (1993), „Висящите градини на България“ (1997), „Мистификации“ (1999; 2000), „Истински истории“ (2000), „Кафепоеми“ (2003; 2005). „Кафепоеми“ е преведена във Франция (2006) и Унгария (2007). Автор е на литературнокритическата книга „Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003“ (2004) и на двутомното изследване „Българската поезия в края на ХХ век“ (2007).